Как да отгледам: Тиква – есенната култура с много полезни качества

Вкусна, цветна и изключително полезна – тиквата. Варете я, печете я, тя ще е все така сладка и богата на бета-каротин, алфа-каротин, витамин А, В, Е, С, К, магнезий, калций, манган, желязо, цинк, фосфор и калий. Освен че радва окото с яркия си цвят, тя почиства тялото от токсини и повишава имунитета. Доказан ефект от тиквата е също и стабилизирането на метаболизма, повишаването на хемоглобина, подобряването на храносмилането, укрепването на сърдечните мускули и съдовите стени. Също е полезна и за зрението и изравнява гликемичния профил при захарен диабет.


След като знаем колкото вкусна и полезна е тиквата, в тази статия ще научим и как можем да я отгледаме на открити пространства. В рубриката ни „Как да отгледам“, ние се стремим да бъдем верен помощник на всеки градинар.

При отглеждането на тиквата, задачата не е лесна, но с нужните търпение и отдаденост, както и с правилните съвети, ще постигнете майсторски резултати.

Сортове тиква

Преди да пристъпим към тънкостите в отглеждането на тиквата е важно да изберете правилния сорт, съобразен с региона, в който се намирате и времето за сеитба. Ето част от най-разпространените видове:

• Градинска тиква (Cucurbita Pepo) - сеитба през втората половина на април месец
• Гигантска тиква (Cucurbita Maxima) – сеитба през втората половина на април месец или директно върху бразди след 15-ти май
• Мускатна тиква (Cucurbita moschata)  – сеитба през втората половина на април месец
• Пловдивска тиква  - сеитба през втората половина на април месец
• Декоративни тиквички  – сеитба през март-май месец

Как се отглежда тиква?

Както вече казахме, отглеждането на тиква не е лесна задача. Има няколко специфични процеси, които не се срещат в култивирането на други растенията.

Рътене на семената

Рътенето на семената е стъпка нужна за по-бързото и дружно поникване на тиквите. За да осъществите процеса е нужно непосредствено преди сеитба да накиснете семената в продължение на 10 - 12 часа в хладка вода около 30°С.

Избор на почвата за засяване

В България сме облагодетелствани с плодородна почва и подходящ климат почти във всички райони на страната. Подготовката на почвата за сеитба на тикви започва през есента с избор на мястото. Най-подходяща среда за сеитба на тиква e почвата богата на хранителни вещества – наносни, черноземни и песъчливо-глинести. Още по-добре е, ако предшествениците на тази почва са от семейство зърнено-бобови, житни култури, рапица и люцерна.

След прибиране на реколтата от предшественика, почвата се изорава на 30-35 см. И се внася оборски тор. По този начин постигаме добра реакция от страна на тиквените семена.. Отстраняват се плевелите и се изравнява горната част на почвата.

Разбира се, за процеса ще са ви необходими правилните инструменти за лесна и бърза обработка на почвата. Ръчните градински уреди с марката Tornadica са доказан помощник на всеки любител или професионален градинар. Изработени са от закалена стомана,  но същевременно са леки и удобни. Вижте многообразието от продукти, включени в портфолиото на Стабил Агро Трейд. Нивото на алкалност или киселинност на почвата е от ключово значение за сеитбата и плодородността на следващ етап.

Тест за алкалност или киселинност на почвата

За да определите стойностите на алкалност или киселинност на почвата е нужно да проучите нивото на pH на почвата. Не търсете лабораторни решения, а няколко подръчни средства:

• Малко количество проба от почвата от мястото, избрано за сеитба
• Сода бикарбонат
• Бял оцет
• Вода
• Два

Ето и стъпките, необходими за тест за алкалност или киселинност на почвата:

1. В първия контейнер поставете една част от пробата на почвата. Към нея добавете половин чаша оцет. Изчакайте до образуване на мехури. Ако реакцията е на лице, то извода е, че почвата е алкална. За да балансирате почвата я подобрете със сяра или борови игли. Ако не възникне реакция продължете към втората стъпка.
2. Във втория контейнер поставете друга част от пробата на почвата. Към нея добавете половин чаша вода и разбъркайте. След това излейте половин чаша сода бикарбонат. Очаквайте образуване на мехури или газ. Ако тази реакция е на лице, то извода е, че почвата е силно киселинна. За да балансирате почвата я подобрете с дървесна пепел или вар.
3. Ако и от двата теста не наблюдавате никаква реакция, тогава можете да заключите, че избраната почва е с неутрално pH. В този случай добавяйте единствено органични материали като компост, плесен и течни или гранулирани торове за поддържане баланса на почвата.
4. След всяко подобряване на почвата е добре да повторите теста, за да валидирате желания резултат. Имайте предвид, че в някои части на избраното място за сеитба почвата може да се различава от други части в същия периметър.

Засаждане на семената

След като сте подготвили почвата и сте я обогатили, пристъпваме към същинското засаждане на семената. То се осъществява на открит терен краят на април месец или през май.Най- благоприятното е времето, в което температурата на почвата в дълбочина 7-8 см е около 14°С. Това е така, защото по това време на годината има висока вероятност от падане на късни пролетни слани, които не благоприятстват развитието на растенията.

Засяването се извършва гнездово на разстояние около 2х2 м или 3х1 м. За да бъдете сигурни, че растението ще се захване, е добре да направите гнездата с лице на юг и малко над повърхността на почвата, за да бъдат огрявани по-продължително от слънцето.

След това гнездата се нахвърлят с по 1-2 лопати добре угнил оборски тор необходим за постоянната влага и достъп на кислород до почвата. Във всяко гнездо се поставят по 5-6 семена във формата на кръг на дълбочина 3-4 см. За да ускорите процеса предварително направете рътенето на семената.

След сеитбата на семената

След като сте засели семената и захващането им е видно, е нужна редовна обработка на почвата, за да имат постоянна влага и приток на кислород. Първото окопаване на тиквите се извършва след появата на първия лист.  Отстраняването на плевелната растителност е ключова и ще направи достъпа на кислород по лесен и ще предотврати достъпа на насекоми вредители по тиквите.

Отглеждайте тиквите при неполивни условия или при така нареченото гравитачно (повърхностно) напояване. Гравитачното напояване представлява навлажняване на почвата до запълване на почвените капилярни пори чрез вертикално и статично попиване. След което водата се придвижва надолу по некапилярните пори чрез филтрация.

Когато плодовете започнат да „напълняват“, постепенно увеличавайте консумацията на вода до 1 кофа на 1 възрастно растение. Тиквите имат мощна коренова система и е възможно да се отглеждат и без допълнително напояване. Ако забележите настъпване на суша, обаче, поливайте и подхранвайте растенията.

За отглеждането на тикви е нужно да мислите няколко хода напред и да предвидите последствията от евентуални неблагоприятни атмосферни условия, които могат да възпрепятстват плодородното развитие. Агрономията вече може да разчита на богатство от помощни средства за целта, които ще ви помогнат в отглеждането както на тикви, така и на други култури.

Вредители и болести при отглеждането на тикви

Листни въшки

Проверявайте задната страна на листата на растенията за листни въшки. Не е редно да започвате засаждане на растения, нападнати от листни въшки. Борбата с тях започва още в самото начало и е нужно сериозно постоянство. Това е така, защото те се размножават постоянно и се срещат през цялото развитие на тиквите. Имат над 10-15 поколения на година, а понякога и повече. Започнете пръскането след появата на първите екземпляри и прилагайте различни препарати, за да предотвратите резистентността на неприятеля.

Подура

Подурата са много малки бели насекоми, които не са видими с просто око заради малкия си размер от 0.2 см. Хранят се с подземни части на храста, а също и със семената. Този вредител е най-активен в хладно време с висока влажност. Как да се справим с него?

Пъпешка листна въшка

Пъпешната листна въшка е вредител, който ще навреди на цвета, стъблата, шевовата повърхност на листните плочи и яйчника. Признак за нападение от този вредител е набръчкването и свиването на листата.

Можете да отстраните пъпешката листна въшка с натурални методи, ако растението не е твърде засегнато. Пригответе инфузия на лукови кори, като към 10 литра топла вода добавите 200 г лукови люспи. Напръскайте растението с получения разтвор. Ако вредителя се размножава по голяма част от растението, използвайте по-силни разтвори за отблъскване на насекоми .

Голи охлюви

При продължително дъждовно време или много от споменатите вредители голите охлюви се чувстват добре дошли. Техният живот е продължителен и се хранят както с растенията, така и с плодовете му.

Можете да направите капан за голи охльови от от зелеви листа, дъски и влажни парцали, който да ги отклони от вашите растения. Разредете растенията на тиквата, отстранете плевелите, прашете почвата с пепел или тютюнев прах.

Болести по тиквата

Колкото и старателно да грижите за своите тикви е вероятно те да развият болести като:

Черна плесен

Характеризира се с образуване на кафеникаво-жълти петна между вените на листните плочи. В развитието на болестта се появява тъмен цъфтеж, който съдържа гъбични спори. Когато листата изсъхнат на тяхно място се образуват дупки. Младите плодове стават свити и развитието им спира.

Аскохитоза

Характеризира се с образуването на големи кафеникаво-жълти петна върху издънките, зеленините и във възлите на стъблата. Следващия етап от развитието на болестта е образуването на петънца с хлоротична граница и на повърхността по стъблата се появяват черни пикнидии, които съдържат телата на патогенната гъба. Бушът изсъхва и умира.

Брашнеста мана

Можете да я разпознаете веднага като най-често разпространена болест по тиквите с гъст белезникав цъфтеж, който наподобява разлято брашно по листните плочи. Това „брашно“ съдържа гъбични спори, които деформират и спират развитието на тиквите. Болестта се получава при рязка промяна в температурата и влажността.

Брашнестата мана се третира с колоидна сяра - използва се 70% паста или 80% гранули. Разтворът се приготвя чрез смесване на 10 литра вода и 20 г сяра.

Антракноза

Ще я разпознаете по големите воднисти петна, които се образуват върху листните плочи. При твърде влажно време на повърхността на вените на листата се образува розово покритие. Болестта може да се развие по дръжките, зеленина, тиквата и издънки, докато засегнатите участъци стават черни до есента. При висока влажност антракнозата се развива по-бързо.

При първите симптоми на антракноза растението трябва да се лекува с напръскване с 1% течност Бордо или с препарат "HOM". Ако растението е напълно заразено, то се изважда и унищожава.

Бяло гниене

Когато храстите са засегнати от сиво гниене, на повърхността му се образуват размазани петънца от кафяв цвят, които бързо се сливат помежду си и засягат целия храст. Това отново е в резултат на развитието на влажно бактериално гниене.

За да отстраните бяло гниене поръсете засегнатите части с натрошена креда или въглища. Другият метод е с нанасяне на паста от тебешир, калиев перманганат и вода върху засегнатите участъци. Ако болестта е напреднала, изрежете засегнатата област, улавяйки част от здравия плод.

Всички изброени болести по тиквите са в следствие на температурни амплитуди или прекомерна влажност, която е предпоставка за развитието на бактериални и гъбични инфекции по листните плочи. Затова напояването трябва да бъде умерено, а ако лятото е дъждовно, то дори може да оставите тиквите без поливане.

Тиквите имат нужда от третиране при симптоми на заболяване или поява на вредители. Препоръчваме превантивното лечение , тъй като това е по-лесна задача от лекуването на вече развила се болест или нападение от вредители.

Беритба и съхранение на плодовете

Тиквите са благодарни растения и плодовете, които ще прибирате в края на септември и през октомври месец могат да достигнат до 8-10 кг в зависимост от избрания сорт. Тези тежки и щедри на вкус и витамини плодове се събират ръчно, а при големи площи прибирането може да бъде спомогнато с транспортни ленти и машини.

Тиквите са и търпеливи растения. За да извлечете максимума от вкусовите качества и да удължите трайността им, оставете ги под навес с досег до слънце за 20-25 дни. Тиквите издържат от -4 до -5 °С без това да им навреди. След този период на лагеруване можете да се насладите на вкуса им.

През зимата съхранявайте тиквите на прохладно място без пряка слънчева светлина. Подгответе помещението, като проветрите добре, подсушите пода и рафтовете и се уверете, че не откривате следи от плесен или мухъл. Поставяйте тиквите върху суха хартия или слама без да се допират една в друга или в стени. Ако мястото е ограничено, то използвайте хартия или слама между тиквите. При поява на влага или конденз подсушете старателно тиквите и проветрете помещението. При тези условия тиквата ще издържи целия зимен сезон. Разрязана тиквата е годна за консумация до 3-4 дни на стайна температура, и до 7-8 дни в хладилник.

Култивирането на растения не е лесна задача. Затова при допълнителни въпроси, свързани с продукти за градината или изготвяне на проект за напояване на зелено пространство, се обадете на 0884 919 208 или ни пишете на online@stabilagro.com.